|
|
| Тема |
 Тъга по сините очи |
|
| Автор |
Stephan (глас на гларус) |
|
| Публикувано | 07.01.02 01:21 |
|
|
|
Харесах тънките ти устни
- харесах фината уста
и влюбен - в танците изкусни
забравих свойта самота.
И в изрусената усмивка
животът бе прекрасен ден -
живот - случайна придобивка
след болка и любов роден...
Тъгувах във очите сини,
а всъщност истински щастлив
не бях от толкова години -
и влюбен във света красив.
А ти ме гледаше с изящни
и милосърдни сетива -
забравил часовете прашни
копнях за златната глава.
Кълна се във самото име
на любовта - среднощен вик -
ти като приказка внуши ми
съдба на очарован миг.
И с тебе бяхме край морето,
а после - влюбеният сняг
сроди ни с южните дървета
и с разказите ми на мъж-моряк.
И ти със нежност ми разказа
със влажни устни във нощта:
съдбата ни е крехка ваза
и ни сродява с любовта...
Ти огнена - сред мойта зима -
си цвете нежно сред леда:
сред самотата ни незрима
изпих на любовта меда...
Semper Fidelis
| |
| |
| 
|
|
