|
|
| Тема |
 Непознатата |
|
| Автор |
temptress (непозната) |
|
| Публикувано | 03.01.02 15:43 |
|
|
|
на всички, които са тъжни днес
Гледах я с обожание -
нея, непознатата,
опряна в един ъгъл
на няколко крачки от мен.
С полуотворените си устни,
сякаш подадени за целувка,
с леко извитата шия
като при страстно танго.
Отвръщах и плахо.
Галех с очи раменете и.
Милвах косите и.
Събличах я мислено
и плъзгах ръка по изящното и тяло,
което се виеше без съпротива
в ръцете ми.
Лицето и пламваше от възбуда,
която постепенно я обземаше цялата.
Отдаваше се бавно на моя поглед,
изпълнен със страст.
Премрежваше нежно очи.
Изпъваше се като при полов акт
и устните и се впиваха
в моите устни
болезнено, страстно, до кръв.
Беше божествена.
Изведнъж тялото и притрепера
и тя изхлипа,
издавайки нежни звуци,
които издават жените при съвокупление.
Огърлицата и се пръсна
и падна в нозете и.
Влакът спря.
Вратите на вагона се отвориха.
Тя се огледа наоколо.
Почувства се обладана пред много хора.
Грабна скъсаната си огърлица,
оправи си деколтето и роклята,
хукна през изхода
и засрамена и унизена
потъна в тълпата.
Слязох на другата спирка.
Вървях под дъжда,
който плющеше над мене
и чувах вика и,
чувах нейния вопъл
и гузен като след изневяра
не се решавах да се прибера
в своя дом
сякаш жена ми щеше да познае
по капчиците кръв,
които открих върху ухапаната си устна,
че съм правил любов.
Непознатата в Парижкото метро, В. Раковски
| |
| |
| 
|
|
