|
|
| Тема |
 Картината |
|
| Автор |
бpoд (без титла) |
|
| Публикувано | 03.01.02 15:13 |
|
|
|
Искам да имам
картина. Голяма.
Неокантена от
никаква рамка.
От нея да греят
очите на мама.
Да има от лятото
дъхава сламка.
Да звучи мандолинната
песен на татко.
Да жужат пролетно
златни пчелички.
Над всичко да светят,
грейнали сладко
невинни и радостни
детски очички.
Есен да тегне
в приведени клони.
Широка река
през полето да бяга.
Вятър, мисли
красиви подгонил
в краката ми тихо
уморен да поляга.
До слънцето нека
да грее луна.
В ефира безкрайно
нека извира
красива и нежна
любов на жена…
И в себе си всичко
в едно да събира…
И сняг да белее
в една далнина.
Само леко
загатната с четка.
Да има полянка
в една долина,
загърната в дъхава
цветна наметка…
Да има от всичко
красиво по малко.
(знам, че мечтая
картина голяма).
Пред нея да мога
да сядам след жалка
и груба, ненужна
човешка измама….
…..
…Ех, тази картина
е само в ума ми.
Ще я нарисува ли
някой за мене?
Или сам неумело
рисувам със думи
едно безвъзвратно
отлитащо време…?
| |
| |
| 
|
|
