|
|
| Тема |
 Гостенин |
|
| Автор |
Aum (изречи ме) |
|
| Публикувано | 31.12.01 03:25 |
|
|
|
* * *
Заповядай, Приятелю!
Пак си дошъл...
Или аз викнах те?
Помня ли вече...
Да! Седни, почерпи се
и не гледай към мен
Моля те! Отпусни се.
Та, какво за вида ми?
А, да, знам - изморен.
А за ядене нямам -
сърцето остана...
Знам, че ядеш го
с наслада.
Почакай ме малко,
сега ще преточа
и кръв от душата си
Ммммм....Съжалявам - като че
суха е - жалко!
Та добре си дошъл!
А защо ли не виждам
лицето ти?
Всъщност бих ли могъл
да те гледам,
като си ял от сърцето ми?
Няма значение - мразя те,
че и ти роди се със мене
и в благодарност наказа ме,
че исках да бъдем приятели...
Аз или Ти? Бяхме бреме?
Ти ми показваше грешките,
показвани... някога - някому.
Ти ме обличаше с дрешките
обличани... другиму - някога.
Благодаря ти! За това,
че ме замисляше
дали да те убия...
или да падна във краката ти
дали да любя в топлина
или да стискам шия
Приятелю, обичам те,
че ми помогна да те мразя.
И ненавиждам те,
че ме остави да погазя
тревицата надежда,
че дружбата ни ще запазя.
Отне ми толкова приятели
за да обичам теб
Създаде толкова предатели
задавяйки ме в гнет.
По дяволите - долен си,
присмиваш ми се,
слаб съм.
Я виж се - грозен си,
обичам те,
жесток съм.
Не! Моля те,
не ме прегръщай,
омръзнало ми е това...
Не се сърди,
но си ми втръснал
със този флирт
и с таз игра.
Не си отивай... слушай ме
аз искам да ти кажа,
че сега......
Приятелю! Обичам те!
Обичам повече...
от всичко на света...
Да... утре пак да дойдеш,
добре си ми дошъл.
Ще чуеш моя анекдот
Довиждане! До утре!
Приятелю ЖИВОТ!
30.12.01 09:51
| |
| |
| 
|
|
