|
|
| Тема |
 През прозореца |
|
| Автор |
Aum (изречи ме) |
|
| Публикувано | 26.12.01 05:09 |
|
|
|
***
Снегът се сипе върху мислите,
дарявайки ги с белота...
Снегът е чист и истински,
снегът се смее с доброта.
Загледан в него, мисля си,
нима е нужно на света,
да пада сняг за да пречиства,
една объркана душа?
Красиво е.... и бяло е
покой в тъмата на нощта...
Следи от стъпки - губят се
в безвремевата тишина....
И уличните лампи
в своя златен взор
се галят със снежинките
във електрически декор
Огънати са жиците
от белите еквилибристи,
които пухкаво се трупат
като завеяни туристи.
Снегът се сипе върху мислите,
дарявайки ги с белота...
Снегът ме прави чист и истински,
снегът затрупва ме във доброта
Загледан в него, мисля си
как грациозно, по леда
пързаля се и истината ми
че хубав е света...
25.12.01 4:41
| |
| |
| 
|
|
