|
"Ето, и ПЪТника дочака
най-сгоден ден и месец по знак в Зодиака.
Не редя пристрастни думи
ни тегне този грях върху ми.
Преписвам, преразказвам мъдреците
какво говорят за щастието и злините.
Ни най-малко не съм се променил
ни в помисли ни в думи съм ви изменил.
Клубовете и вие сте моята орисия
опитвам се отново да ви преоткрия.
Промените на пролетта
по бедни са по пъстрота
от наща многоцветна рат
събрана в този готин чат.
Ще ли прочетете тази притча?
В достъпна форма тя изрича
същественото, а изцяло
не е възможно поначало!
И тъй, захващам както мога:
Душата туй е част от Бога. Безсмъртна, чиста по природа!
Дали в добро съседство или лошо били са разположени звездите,
при раждането ви от туй зависи за радост или скръб ще се родите!
Позор на този земен живот! Хич не ми се свиди!
Безсмислен, безполезен, с мъки и обиди.
Зависи от другите! Душата,
безсилна е да бъде възвишена свята.
Не може да служи на ценностите Божи;
Любов, Закон и Полза! А щом като не може
човекът да им служи, отказвам се от тях,
което пък се счита нещастие и грях.
Беда е да си беден, но таз беда нараства
с растежа постепенен на своите богатства.
Беда е да жадуваш да станеш по-богат,
но щом забогатееш бедата става ад!
Ако след туй загубиш богатството си пак
нещастен си, че ставаш за втори път бедняк!
Умираме! Такива са хорските съдби!
За нещо неизбежно защо да се тъжи?
Какво са греховете та с тях човек пропада?
Не се укриват в бездна, но водят те към ада!
Добрият ако следва каквото върши злия,
характера си губи-погубва се самия!
Не са ръцете твои-движат във принуда
на щастието твое или на друг от клуба.
Мъдрецът проумява: съдбата всемогъща
живота направлява или го преобръща.
До тази мисъл, който достигнал и томува
е ясно, че не бива в немилост да тъгува.
Тъй както и на милост премного да се радва,
защото тя съдбата на всичко точи брадва.
За туй съм безразличен на всяко рязко чувство,
но от това в душата съвсем не ми е пусто!
Разбрах! Не трябва да се страда, нито да се кряка
след като вече знаем колко нетрайна бива всяка
човешка радост, както всяка друга наша скръб.
Не страдам и обръщам на мъката си гръб.
Дори и да не мога да ги пренебрегна,
то мога и отказвам под гнета им да легна!
Житейската превратност не бива да ни плаши,
а слушай и предавай сказанието наше.
Че ПЪТника преразказа всичко без принуда
душите то предпазва от злия Калиюга.
И разбери човече, че няма вечна вещ
бъди готов без алчност да вземеш и дадеш.
Сега като изслуша свещената поема
униние не бива, ни гняв да те обзема.
Дори когато страдаш под недобри звезди
с търпение очаквай своя час и победи!
За отдих ПЪТниците спряха-подириха в пороя стряха.
Познанието тъй надвива пристрастността ни горделива.
Кой тук чете с насмешка?
Не, не бива с пълни сили подобно на безумец да се хили?
Такава смелост носи нещастие голямо
защото ще подхрани безмерно гордостта му.
Усмивки нека има! Но, само от онез,
които да подсказват че четете с интерес.
Тези, които слушат или пък те самите
поемата разказват избягват от бедите.
Желанията техни съдбата изпълнява
и всеки, дори и в клуба въздава им възхвала!"
|
За Истината
