|
|
| Тема |
 в очакване на един принц |
|
| Автор | eднa@ (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 21.12.01 03:34 |
|
|
|
Вижте,аз не падам от небето-
ясно ми е малка е Итака.
И Одисей изобщо не е цвете
за мирисане.Но ще го чакам!!!
Зная ,че морето го вълнува
колкото кълбото ми със прежда
И когато плаче се преструва
и когато стихове нарежда.
Зная,че на всеки остров има
/важно е за мъжкото му его/
по една единствена любима
Всички сме единствени за него!
Щях да го забравя още вчера,
Ако можех някак да не помня
-как преди години го намерих
да лепи една строшена стомна.
Как събра досадните парчета
как направи фигура и ...после
стомната от цветове засвети .
като песен-и ме омагйоса
Вие сополанковци ,простете
дето ми обсаждате сърцето
Можете ли да родите цвете?
От разбита болка на парчета....
Можете ли от ранено чувство
храм на любовта да построите?
и ако до сърцето си ви пусна
храмът ще ви падне на главите.
За това по живо и по здраво
-отнесете смъртното си тяло
САМО 100 ГОДИНИ МИ ОСТАВАТ
СЛЕД ТОВА......ще чакам отначало.
| |
| |
| 
|
|
