|
За пушките и флейтите
***
Забравил беше флейтата,
бе глупости, забравил беше пушката.
В поредния си бяг за късченце живот,
забравил беше пушката.
А флейтата си беше тука,
но тя не стреляше,
тъй както стреля пушката.
Извади флейтата,
но мислеше за пушката.
А свирил бе от малък
от малък стреляше и с пушката.
И пак така , от малък
намираше еднаквост,
във трелите от флейтата
и изстрела от пушката.
Но тук сега, на фронта
той бе загубен с флейтата,
щом липсваше му пушката.
Врагът го стигаше
и стреляше по него,
незнаейки за флейтата,
незнаейки за пушката.
Той бягаше, но знаеше,
че изхода е повече от ясен,
щом липсваше му пушката.
Реши че няма смисъл
да бяга от смъртта,
която щеше да го стигне,
и с флейтата , и с пушката.
Приготви се да види и врага,
но тук реши, като последен вик,
да свирне с флейтата,
щом няма я със него пушката.
Засвири като никой път,
с лице към изстрела,
очаквайки врагът
да вдигне пушката
Приседна и очи затвори,
очаквайки смъртта...
а тя не идваше
-- кошмар--
Врагът,
е немецът, заслушал се,
оставил даже пушката
немеейки, в захлас,
приседнал до братушката.
Забравен беше фронта,
забравена бе пушката.
Мелодията само топлеше
сърцата на войниците,
забравили войната,
забравили и пушките.
Откос от храстите,
прекъсна красотата.
Изскочил от засада,
друг стреляше
и пееше със пушката.
И свлякоха се двамата,
отхвръкна даже флейтата.
Убиецът наведе се,
прибра на Зигфрид пушката.
Очите тои затвори му,
да бъде "свестен" труп
да, той познава го,
и знае че е ГЛУХ.
|
За пушките и флейтите