|
|
| Тема |
 Слепота? |
|
| Автор |
Aum (непознат
) |
|
| Публикувано | 04.12.01 21:42 |
|
|
|
* * *
Копаех... Всеки ден,
откакто осъзнах
че мозъка ми
е една лопата.
Бях сигурен, че
черно е
и колкото дълбаех
уверен бях, че
тази мръсотия
е безкрайна.
Дали бях млад?
Душа след душа,
копаех дълбоко,
във всяка поредна.
Аз бях неуморен,
подхранван от силата,
че мойта теория
е просто безгрешна.
Обсъждах с приятели,
доказвайки тезата -
"в душите е черно" -
показваики купчини
кал и помия
след всеки мой изкоп
Да! Аз бях млад.
Забравил за себе си
аз просто копаех..
копаех, копаех
и просто.........
заплаках.
Не знам... може би
умората каза ми
как безнадеждни са
мойте усилия ...
Или пък бях проумял?
Аз не знам.....
А дали остарях?
------------------
Сега не мога
дори да посоча
във моето щастие
купчините кал.
Защото не виждам,
и бях ослепен
от размитото в
мойте сълзи
човешко нещастие.
Да! Остарях
Сълзите ми бяха
промили покрова
над злато в което
очите си бях
изтървал.......
Дали помъдрях?
| |
| |
| 
|
|
