|
|
| Тема |
 Моята крепост |
|
| Автор |
Aum (непознат
) |
|
| Публикувано | 03.12.01 20:43 |
|
|
|
Моята крепост
****
Добре дошли във моя замък
почувствайте се като у дома.
Заслушайте се, всеки камък,
издава част от същността.
......
Ще видите предверието светло
без свещници и огън кладен.
Дори и зимe, тук е топло
и няма вятър с повей хладен.
Да, рядко идвам тука вече
преди по-често спирах се,
загледан в тази светлина.
Сега живея по-навътре и далече
далеч от слънчевата суета.
И ще попитате защо
все още има вино в чашата
и кожата на стола е отместена
- Не знам , но може отговора
да е в на спалнята вратата,
която не държа залостена.
......
Сега е кухнята пред вас
тук канех гостите,
усещам, странничко звучи.
Осъмвайки във ранен час
със тях прекарвах нощите
И във замяна на гощавката
предлагайки им моята храна
аз трескаво трохи събирах
щом тръгнеха си, сутринта
Не исках да изтривам,
а попивах
пиянски пръски, вечерта.
Навярно се зачудихте
защо следите липсват
от бурни веселби.
Не се чудете, просто
тук няма вече гости
те идваха... преди.
.....
Минаваме покрай дъски
закрили входа на тераса
те заковани са,
като в анимационен филм.
Да ги подминем? Не?
Не искате. Добре.
Тераса.....
...От тука искал съм небето
и мислел съм си за криле
а друг път гледал съм полето,
....заслушан във тревата
..що полета зове.
Две-три дъски изкъртени са, да!
Не искам и от Вас да крия
че и до сега
все искам да открия
кое е истината моя-
нима е то, небето?
или пък сухата трева?
......
Сега нагоре.
Там са кулите
с които мъчех се преди
да пазя замъка.
Един отчаян мъж,
опитваше се ,но уви
Не бе готов за удара
събарял тази крепост
неведнъж и камъка
редил е отначало.
Това били са кулите.
Сега разбити са.
И те не идват, враговете
преди тъй смели.
Загубили са интерес,
защото повече не знаят,
какво ли биха взели.
-------
Е, ..идва краят
и на тази обиколка.
На спалнята сега е ред,
където топли нощите ми
една любовница,
наричаща се Болка.
Да малко мрачно е
но нямам нужда от лъчи
не питайте за тез следи
тъй злобно изкопани
на тавана.
Това са моите очи
когато чакам я.....
все тъй необладана..........
| |
| |
| 
|
|
