Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 06:25 28.04.24 
Клубове/ Култура и изкуство / Поезия Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Защо не плачат рибите
Автор Aum (непознат )
Публикувано03.12.01 08:47  



1. Преди:


А колко беше светло
и мислех че летя.
О господи! Как интересно
въртеше се край мен света.

Феерия от чувства
и слънце през нощта,
подобно пощальон раздавах......
.....на части себе си,
пред следваща врата

Не гледах стъпките,
показващи посоката
аз реех се над тях
завъртах се, разпръсквайки
над спомените
своя смях....

Преди:


Обичах го.... света.
Обичах го.. на атомно ниво.
Потъвах в него
и топях се
в прегръдката му,
а нощта.....
със своя мрак
си беше някъде зад мен
далечно непозната

Попивах с пълни шепи,
обичах със отворени очи.
Изригвах с всеки трепет,
топях се на вълни.

Омразата бе мит
прочетен нейде в книгите
Не исках аз да разбера
защо не плачат рибите.

=====

2. Сега:


Просмукан от тъга и мрак,
в галоп безвремев,
проклинайки край мен,
пришпорва стремето
търговец на илюзии
Аз станах му клиент
и с времето
разбрах, че в плен
попаднал съм
и пристрастен
купувам ги.

Попитах го:
"Защо не плачат рибите?"
а той погледна ме
с познание вековно
и каза ми:
"Не се чуди,
ти сам ще разбереш,
щом дойде времето"

Пое по своя път,
а аз останах
до морето,
сам в себе си.
Не знаех как да разреша
измъчващата ме задача.
Те близо бяха,
чувствах ги,
със цялото сърце
усещах се....
как искам да заплача.


Сега:

След грохота на падащи устои
и стон от спомен неудобен,
афекти и последвали завои,
аз търся отговор вековен

Загубвам се, сред злобата
на смазващите истини
Страхувам се, прокобата
на сянката ми гони ме
Не тичам , но и тя не бърза
да слее се и влее в мен
частицата познание
от този свят,
на злоба в плен.

Опорите, крепящи моста
граден от мене досега
се срутиха и пльоснах,
крещейки в морската вода.
Нагълтах се....
изплюх я със погнуса
за въдух борех се
и .... и, небеса
прозрях ......
посредством вкуса
останал от СОЛЕНАТА вода.

Сега:

Разпадам се, напускам тлен
аз част от тях съм,
охрилен.........

Те плачели са,
плачат и сега
те плачели са и преди
със плач градили са морето
море от техните сълзи....


А как ще видиш ти
плача им във водата?



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Защо не плачат рибите Aum   03.12.01 08:47
. * Re: Защо не плачат рибите нoвakoв   03.12.01 11:37
. * Re: Защо не плачат рибите Storm@   03.12.01 11:48
. * Re: Защо не плачат рибите sazertsatelkata   04.12.01 00:39
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.