|
Бях писал, че повече няма да публикувам тук, но не се стърпях:)
Финал
Прожектор, завеса, на първия ред
оказах се аз в театър,
класическа тема, само за мен
започваше гала-спектакъл.
И ето я Нея, в главната роля,
излиза на сцената смело
и в миг съм увлечен, волю-неволю
в шоуто доста умело.
Леко политам, издигам се плавно,
посоката - седмо небе,
красиво, естествено, доста забавно
сценарият някак тече.
Усмихнат аз пърхам с крилцата нагоре,
ето небето, вече сме там,
и пак по сценарий политам надолу
шокирано гледам и вече съм сам.
Ужас в душата, болка в сърцето,
безпомощен сривам се аз,
писък в устата, сълзи в очите,
молещ за милост от страх.
Прожектор, завеса, на първия ред
отново съм аз в театъра,
дошъл е финалът, овации следват,
завършил е гала-спектакъла.
Игра превъзходна, та аз бях готов
да мразя артиста отчаяно,
затуй, че финалът оказа се лош,
а виновен си беше сценария.
А исках такъв талант само за себе си, ама съм егоист, а?
Артиста има почерпка, само да го видя.
И...Умната
|
Финал
