|
|
| Тема |
 живот на заем |
|
| Автор |
kилъp (наемен) |
|
| Публикувано | 11.10.01 16:32 |
|
|
|
ЖИВОТ НА ЗАЕМ
Един живот на заем водя аз
и даже от кого съм взел не знам
дали от господа там горе
или от дявол във казан
това обаче хич не ме гнети
тъй както чуваш ме и ти
вървя си сам по тротоар
и гледам във очи съдбата стара
минават дни години покрай мен
а аз вървя самотен неразбран
и болката гори ме във сърцето
защото този който не разбира
е там зад моите замислени очи
и него трябва да накарам да повярва
че може болката да победи
че може да повярва в любовта
а не на гарвана в злъчта
да си измисли свой морал
а не по улиците да върви без жал
и капка състрадание
към болката на другите и на самия него
тогава ще си стана аз човек
тогава ще се влюбя оз отново
и като бяла врана в ятото
ще тръгна по безкраен път
във ден един все тъй самотен
те аз открих като една шега
седеше ти замислена и свежа
покрита със невидимата мрежа
не те видях но осъзнах
ча можеш да ме промениш
а трябва само да решиш
какво значение си има тук
че си далеч че ти не си до мен
че може да те вземе друг
или че няма да повярваш
във моите мечти зелени
любов аз нямам да ти дам
но мога да ти дам душата си
и мога да ти дам живота си
това аз имам и това предлагам
и нищо повече не обещавам
ако го искаш ти го покажи
ако ли не пък сбогомо ми кажи
ще тръгна пак по тротоара
и нейде ще намеря своята китара!
ПС:Припомня ли ви нещо!
Никога не казвай никога, защото нама начин да няма начин!
| |
| |
| 
|
|
