Хей, момиче, стоящо във сянка,
нарекло се тук сама софиянка,
твоят поздрав край мене премина,
протегнах ръка... но той ме отмина,
и с празни ръце останах си клет,
ех, де да бях и аз малко поет,
че да усетя от теб аромата,
който те прави близка с цветята,
разцъфтели край твоята къща...
и ако това е твоята същност,
не спирай, лети си на воля в небето,
и ако до тебе достигнат куплети,
знай, че и аз сега се опитвам,
в ефира безкраен към тебе да литна...

Редактирано от бpoд на 12.08.01 00:46.