|
|
| Тема |
 ИЗГУБЕНИ ЗАЛЕЗИ |
|
| Автор | Лили (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 25.07.01 14:33 |
|
|
|
Нека седнем и нека за миг помълчим
Нека залезът пърха в гърлата ни
Да мечтаем. И нека за миг не грешим
Нека в миг пак укрепнат крилата ни
Нека слънцето бъде пак медно гърне
Под дъгата заровено някога
Да го търсим, за миг само сплели ръце
Да събуждаме спомени двамата.
Нека после се мръкне и нека ръми
И нощта да пести пак звездите си
Нека тръгнем тогава в различни страни
И умело да скрием следите си.
Нека неми да бъдем и нека мълчим
Пред отдавна заключени спомени
Нека глухи останем дори да взриви
Посред нощ телефонът сърцата ни.
Нека неми да бъдем, но щом сме сами
Щом сме слаби и пари в гърдите ни
Да усетим тогава, че все ще боли
Тази рана от обич в душите ни.
Това стихотворение не съм го писала аз. Много отдавна имаше едно списание "Родна реч" и от там съм го взела. Страшно ми хареса и реших да го покажа и на вас. Харесва ли ви?
| |
| |
| 
|
|
