Написаните от мен стихчета не приемай за редакция или критика, просто си поиграх с твоите думи.

Опитах да те видя - бе паднала мъгла.
Опитах да те чуя, но блъсна ме дъжда.
Дори не те почувствах - затворена душа.
За теб когато мисля, ранява мисълта.

Опитах се да стана - посрещна ме стена.
Аз виках - не отвърна. Остана тишина.
Безумен, на колЕне, докосвайки пръстта
да тръгна не опитвам - без теб как да вървя?

Така ли ще живея - с пресъхнала уста,
покОрен, в лед-мълчание, на прага на Смъртта?

Опитах с теб да бъда. Но с мене ти не бе.
Опитах! По-нататък не зная как ще е.

Не мога сам, безсилен да променя Света.
Но тук за теб съм още. И вчера, и сега.


От твоето стихотворение не си представих картината, защото е пълно с противоречия, да не изброявам. "Празната глава" и "кухата душа" са за някое рап-парче, ама техните текстове ги нямам за поезия. А повторенията, ако не са добре премерени, дразнят, вместо да подчертават основната мисъл.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
A smile, a tear, a hope, a fear -
just me...