Ах, защо ли те разбирам?
Тука от глава примирам...
И не спала, и неяла -
и една такава - бяла, бяла...
Уф, не трябва да се мръщя -
ще вися страдалка в къщи,
ще се ровя тук, из нета!
(а очичките ми светят:-))
Ще полегна за утеха -
сал детето да прикоткам.
Ще се моля за нощеска
да не се повтори...

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
A smile, a tear, a hope, a fear -
just me...