Прегърни ме,

каза стенният часовник,
и се вторачи пошло в мен,
- Отдавна търся си любовник,
а сякаш ти за мене си роден!

- Счупи ме, аз съм мазохистка!
каза острата игла.
- Изхвърли ме после, ако искаш,
но нека с болка да умра!

- Люби ме, аз съм нимфоманка!
провикна се и бялата стена.
- Вземи ме, ако искаш, за държанка,
но моля те, поддържай ми страстта!

Но аз не издържах - избягах -
изскочих с викове в нощта.
Те ли бяха луди или бягах
от лудостта във моята глава?!?

06.03.'95г. 22.05 часа.

Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.