|
Тема |
Посоки... |
|
Автор |
бpoд (без титла) |
|
Публикувано | 04.06.01 02:35 |
|
|
Потекоха
капчуците обратно.
Нагоре,
към стрехата устремени.
Шегува ли се
пролетният вятър?
Или времето
шегува се със мене?
Наедря
жаравата в огището
и пламъкът
прибира се в главните.
И аз ли пак
ще се завърна в нищото?
И пак ли ще се точат
празни дните?
Водата пак
на кубче лед замръзва
и виното се връща
във бутилката.
На някого
отново ли омръзнах?
И все за мене ли
ще е горчилката?
И кървавият залез
запламтя
и слънцето
от облаците върна.
А хубавата
утринна зора
и тя ли пак във нощ
ще се превърне?
Стрелките ли назад
се завъртяха?
Времето
обратно ли потече?
Над прага ми
прихлупената стряха
моят покрив ли
ще бъде вечен?
Напред-назад…
и вече сам не зная
далечен път
дали пред мене има…
Редят се златна есен,
с лято в края,
след пъстроцветна пролет,
люта зима…
Напред-назад…
отдето и да тръгнеш,
посоките си имат
край един.
Сам поел си
пътищата трудни.
И в края им
пристигаш пак
самин…
|
| |
|
|
|