|
|
| Тема |
 Сватба |
|
| Автор |
Kaмъk (един такъв) |
|
| Публикувано | 05.05.01 02:50 |
|
|
|
И падна въглен върху булото.
И изгоря невинна жертвата.
И аз сега - захапал дулото -
опитвам да повдигна летвата.
И се разнищи бързо дрехата.
И се превърна в прах и спомени.
И тази бяла дреха ленена
се въплъти в езици огнени.
И побелели бяха пръстите.
И аз притисках с гняв ръката ти.
И се покланях пред невръстните
и почернели устни хапещи.
И в полунощ дойде и бездната.
И пред очите тихо питащи
аз паднах сред нощта беззвездната
И чувствах мислите отлитащи.
И огънят погълна тялото.
И вятърът разпръсна мощите.
И черна нощ погълна бялото
така желаещо надмощие...
| |
| |
| 
|
|
