Навън е тихо, много тихо. Красива нощ, със скрити тайни. Луната свети, огрява тъмния прозорец. Звездите се усмихват развълнувани. Оглеждам се и виждам себе си, обляна в лунна светлина - зареяна там някъде сред белите звезди. Неземно красива, щастлива и влюбена. Вървя към светлината, обгърната от тишина. Там, някъде си ти. Сред безброя на звездите, ще се срещнат душите ни, ще се докоснат ръцете ни. И ще бъде красиво, много красиво. Ще тръгнем заедно, по пътя към безкрая. В една красива нощ, със скрити тайни, С една луна и милиард звезди около нея. Ще бъдем само двамата. И нищо друго няма да е важно. Само ние и тишината. Навън сега е тихо, много тихо.