Не мога да разбера от къде иде цялата тази хубост.... ох, и тъга... Разминавайки се с хората, трудно проникваш в същността им, защото погледите им те карат да отскачаш опарен и никога да не си помислиш да се завръщаш и да нарушаваш уединението им. Но не винаги е така. Вярно е, че погледите говорят, но само ако си нежен с тях и искаш да ги чуеш, с всичкото, което носят у себе си. Дори с измислиците... ... това си мислех вчера, докато те четях.