|
Тема |
...да, в синьо... [re: с всичките си имена] |
|
Автор |
Unknown () |
|
Публикувано | 20.03.00 12:54 |
|
|
Най-тъжен съм, когато
слънцето се смее,
в предчувствие за лято
небето звънко пее
и чиста като злато
земята в огън тлее,
от радост и любов.
А тъжен съм, защото
в такива часове
в далечен път небето
душата ми зове -
да плува във морето,
в простора да лети,
да жъне сред полето,
в градина да цъфти...
И тъжен съм, защото,
уви, аз твърдо знам,
че слънцето, доброто,
ще скрие облак ням
и светлите минути
на слънчева заря
ще изтекат нечути
в бездънните моря...
|
| |
|
|
|