макар, че ми се пишеше за необитаем остров и приключения.

Аз и моята прекрасна съпруга

Когато я видях за пръв път, ахнах, тя беше най-красивото момиче, гърдите й бяха малки, но толкова стегнати, че под свивката им не можеше да се задържи и молив. Беше хитра, коварна, злобна и подмолна, но любовта е сляпа и постепенно паднах в паяжината й, а и магиите, които тя практикуваше, оказаха влияние. Веднъж обаче нещо ми направи много лошо впечатление. Непоносимата смрад от мазето на гнила плът, която с всеки изминал ден ставаше все по-силна и накрая вече не можех да се преструвам, че не усещам. Отворих скърцащата врата, поех секирата в ръка, а с другата надигнах шишето с ракия. В този момент имах нужда да мисля трезво, тя можеше всеки момент да се прибере и да ме завари на мястото, където беше извършила всичките гнусни деяния, изтезания, разчленявания и гаврите с труповете. Вече й нямах голямо доверие. Но още я обичах. Само щях да я зашеметя с тъпото на секирата, а после да я отнеса до леглото й и да я целуна. Вече ми беше до болка познато как се поставят инжекции с успокоителни. За моя изненада в мазето бяха разлепени плакати на Путин и снимки на сатанисти, а полузаровените трупове, се оказаха на мои бивши любовници. Хванах се за главата и започнах да си скубя косите. Защооо! Аз стоях в основата на цялата тая трагедия, тя нямаше вина, така я караше лудостта. Последното нещо, което бих допуснал, бе тя да попадне в ръцете на куките, които да се гаврят с невинното й, крехко, но изключително силно и гъвкаво тяло. Грабнах лопатата и дозарових телата, след като ги разцелувах за сбогом. Късаше ми се сърцето, но изпитах и задоволство, поне до този момент си мислех, че всичките тия прекрасни жени са ме зарязали. В този момент някакъв странен задгробен звук ме сепна, а заешкото ми сърце запрепуска. Звънеше нечии телефон. Откъм на две педи под земята. Изтрих потта от челото си, изплюх пръстта, полепнала по устните ми, и се замислих какво да правя.

Veritatem dies aperit