Много стихотворения са ми харесали, но не помня имената на авторите и повечето са безвъзвратно загубени. Ето едно, което навремето ми беше станало като мантра. На мен белите стихове, като че ли повече ми харесват

Пустота Красимир Яков
Пристигнал късно през нощта
окъсан пътник хлопа на вратата.
Оттича се по дрехите му
звезден блясък...

Със себе си понесъл пустотата
на прекосени разстояния.
Ръцете му разказват ритъма
на сторени неща.

Почиват си нозете, а от тях
потичат пътища,
разкъсвани на части от умората.
И неуморно търси вятъра
заспиващият пътник.

И камъни и съчки и трева
ще помнят дълго странника
оставил част от себе си
във тях...

Veritatem dies aperit