Възвратимост Шарл Бодлер

О, весел Ангел мой, видял ли си зловещи
тегла, душевни мъки, стенания, позор
и нощите ужасни с безмълвния терор,
сърцето стегнали в студените си клещи?
О, Ангел мой, видял ли си тегла зловещи?

О, кротък Ангел мой, изпитвал ли си злоба —
с ръце, в юмруци свити, сред злъч и плач в нощта,
когато с адски крясък връхлита ни Мъстта
и готви се да ни предвожда чак до гроба?
О, кротък Ангел мой, изпитвал ли си злоба?

О, Ангел, пълен с мощ, изгарял ли си в Треска —
като изгнаник, който сред болничния плен
шепти със сини устни, пристъпва изтощен
и търси слънцето зад бледата завеска?
О, Ангел, пълен с мощ, изгарял ли си в Треска?

О, дивен Ангел мой, ти бръчките позна ли,
страха от ранна старост и грозния позор —
да видиш таен ужас и в предания взор,
където дълго са очите ти сияли?
О, дивен Ангел мой, ти бръчките позна ли?

О, Ангел мой, щастлив от светлина лъчиста,
на смъртния си одър мечтал би и Давид
за здравото ти тяло и твоя дивен вид!
Но искам аз едно — молитвата ти чиста,
о, Ангел мой, щастлив от светлина лъчиста!

Veritatem dies aperit