Ето едно негово стихотворение. То е показателно, що за поет е .

Откачалката чепати и рути българщината


мост гради майстор манол

вгражда сянката си а тя не стига

вгражда либето си и то не стига

вгражда клети дечица надлъж и шир попилени

покрай други съдбовни и с обич градени обекти

вгражда уйчо си бачо си дедо си вгражда

вгражда китка от китни сестрици

вргражда прадеди вгражда потомци и питомци

и все не достига за якотата

зида сянка връз сянка връз сянка

и мостът се вдига чак до небото

наокол всички тлеят кърнеят

наокол всички чернеят без време

и няма веч кой да мине по моста

дор бреговете веч са излишни

Много е модерно да няма главни букви, препинателни знаци, ритъм и рима. Нищо общо с класическия стих на нашите първи поети, с които някои нищо не прочели от него се опитват да го сравняват.