|
Тема |
Re: nevermind [re: SacredMoon] |
|
Автор |
blood2 () |
|
Публикувано | 16.10.12 18:58 |
|
|
Надежда всяка оставете,
мечти в забвение пратете.
Рисувайте със кръв стените,
със неродената от тях сила и плът.
Мечтание,
желание,
будуване,
сънуване.
Те в Ада са сега,
а мен и там ме няма.
Плаче моята душа.
Нямам сили да строша оковите на свободата,
нямам сили и да викна да ми помогне съдбата.
Забвение и унижение,
пълно заточение.
Превърнал се на пръст в земята,
а наоколо са цъфнали цветята.
И ухаят и са свежи,
И са с утринна роса.
А над тях е синева.
А пък слънцето и то засмяно,
и намига със лъчите си обляно.
Но пък мен ме няма вече.
И не чувствам раят тук.
А съм прост боклук,
потънал в скръб.
Редактирано от blood2 на 16.10.12 18:59.
|
| |
|
|
|