Мерси за късмета

Крадци в лимузини.
Мафиотска управа.
Съдебни абсурди.
Улична дрога...
Не ми се живее в такава държава.
А в друга държава да бъда -
не мога.
Не мога без Витоша в моя прозорец.
Без звук на камбана от черквата
близка.
Без чашата вино
с обичани хора.
И даже кавгата отвън ще ми
липсва...
Но как да си плащам
парното, тока
и как да се храня с речи-ментета?
Е, трябва да гледам на себе си
по-нашироко:
в Европа живея! Мерси за
късмета...
Мерси за късмета,
за грижата висша...
Навярно в глобален проект се
намирам:
напълно ограбен,
свободен да дишам...
И в болна държава -
да не умирам.