Виена

Изопнат, като швейцарски часовник,
ме кани на танго-сесия в нощна Виена.
Пак ли на мен се падна честта?
Умората радостно искри
в очите от спомени във Базел...
а Виена ме вика сама,
наметнала шала, който съм търсила тогава...
Помниш ли въздуха?
А изплъзването
като въздишка,
докато те чака
да се върнеш в хотела..
Във Виена
наряза пространството
с отказа си
да го последва.
А танцът уморено се носи
по високите платформи
на щастието да съм си у дома.

9.02.2012 г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите