Морето замлъкна
заради дъжда
изсипал загадката
на несъвместимата любов...
Това ли каза??
Не, не вярвам, че не разбираш.
Този коктейл
е джазовата вечер
на невъзможността да те посрещна.
А ти не забравяй!-
имаш ключа от дома ми-
копие-проекция на стаята,
в която душата ти (явно) се мъчи
да си спомни...
познаваш ли ме?
Или е трепет
от нещо преживяно преди?
Не зная защо...
“Бог да ви благослови”...
накъсан, развълнуван съм
от халката, която нося,
за да те опитомя.
И все пак СЪМ.

20.01.2012 г.