Безизразен и глух, студът владее над града,
скованите във лед прозрачен улици са празни
и голи на дървета черни клоните мълчат --
под синия до болка свод небесен пак тъжа,
че лятото с усмивки топли мислите ми блазни.

На твоите очи добри пред праведния съд
копнея любовта си плаха смело да представя
и нека ме обгърне бясна бурята от страст,
и нека в тъмнина, където погледи искрят,
на твоите уста словата нивга не забравя.

Когато се предам кипящ във нежната ти власт,
ръцете ти в прегръдка вечна нека ме заключат,
и устните ти с огън дъхав спрат и моя дъх,
докато не се срина аз щастлив в несвяст,
за твоето сърце намерил ключът!...

Не е лошо, но е малко тежичко - събират се в ред 14-15 срички, не си личи каква точно стъпка се използва и немелодично е някак...



***

ДАЛИ АКО ОБИЧ!



"Твоят път се намира точно пред краката ти"


спонтанна съм
но можеше по-сдържано
във обсега на палавата
същност на очите ми
да бъда битник,
или колежанин...
дали съм цвете
или пък войник...


от твърде дълго време
изпитвам се - властта
ме вее върху коня си
властта и тази
дисхармония
на граници премислени
разтърсващи
Земя, скали и прах


посредник ми бъди
по нишката, протегната
от паяжинени дъги към
Слънцето, заточила се
от припечни егреци
или от пещерния вход
където прилепи
целуват теменуги


дари ми съзерцание
което часовете ни забавя
и огъва времето
а аз изправям се като стена
с поолющени тухли
позамазани грубо...
напукана, стара и грапава
по-добрата ти фреска...


дали ако Обич
разпукала прага ми...
след нея понесена
помислям си песенно
ручейно светещо
и свободата си
свято раздавам по
верния път на сърцето