Неудачник

Оплетох паяжина
и толкоз вярвах в нея.
Но ето, че се скъса.
Онемях.
Светът се завъртя
и аз пропадах с него.
Безгласно виках.
С крясъци мълчах.
Проклета нишка!
Искам да избягам,
при хората да ида.
Но, уви…
Висях като махало на часовник
през дългите секунди самота.