някои пишат такава /дори несъзнателно се получава/ и да си призная е доста сполучлива - не точно бял стих, а случващо се действие с образност. И аз я наричам "проезия" ... Но адски си права за прозата. Прозата освен всичко друго обогатява речника ни /което е много важно за един автор/ , извиква по-широко поле на асоциации и мисловна дейсност, свързване между елементите. Поезията е по-скоро усещане, отколкото осмисляне. Поне за мен..
Обаче съвсем не мисля, че е било безразсъдство публикуването на 2та ти стиха. Един поет никога не е напълно изграден..той винаги се развива..има емоции и вдъхновения, които "дремят" в него дълго време, докато се събудят и ние не знаем за тях, докато не избликнат. При теб са избликнали, няма нищо лошо да ги споделиш. А това дали ще докосне стиха зависи много и от моментната нагласа на читателя. Ако ти е щастливо и игриво, едва ли някои супер тъжен и тегав стих, ще те трогне. Но ако изживяваш нещо тежко, тъжните стихове ще ти дълбаят /ест. добрите такива/. Установила съм, че "универсалните" стихове сега се заклеймяват като клишета. Оказва се, че истините от живота тип Пауло Куельо/който аз лично не харесвам/ , Ричард Бах или Дамян Дамянов се приемат като натрапване на сдъвкани мъдрости... и всъщност изливането на универсални стихове /с послания, които да достигат до всички/ е най-трудното нещо.. Не толкова да ги споделиш, а да ги споделиш така, че да не изглеждат като "тикане на живота в понятия"..

И аз ти желая успех! Ще те чета занапред.

Редактирано от Sheetal на 24.01.06 18:07.