На колене на пясъка стоим,
и шепи жадни впиваме във него,
към устните си сухи за да поднесем,
целувка на скала, изтляла в вековете.
И сетне бавно във морето ще нагазим,
че тука чака ни за жаждата утеха,
солена глътка, пазена от океана,
от ери безконечни в него утаена.
А ако още искаме да пием,
от вените струящи на живота,
ще трябва въздух да поемем по-дълбоко,
и с силата на вятъра в гърдите,
със вик един да стигнем небесата,
сами на себе си за да напомним,
че тук сме не за малко, и ще ни има,
и още дълго ще се сливаме с земята.