Не ми се вярва, че Природата - кавато е икономична - ще си прави усилието да стигне до нас, без да има перспектива: само 60-70 години живот, от които 15-20 неоползотворени, даже безсъсъзнателни, след толкова години еволюция... Защо? Не е логично, а природата е логична и ... пестелива. Не вярвам, че аз съм съм кожа, кости, мускули и сланина. Вярвам, че аз съм нещо повече - аз съм всичките надежди, стремежи и вяра, мечти и непостигнати стремления, не съм дължина на бедрото, а съм порив и вяра, и сила, и път към дома за някого, и хляб, и съм тази, дето може да ражда, живот да създава - и да плаче за него, всяка непостигната мечта съм и мирис на слънце... Не би могла Природата да похаби толкова време, за да създаде нас - така несъвършени все още, разбира се, и всичко това да изчезне с нашата смърт. Вероятно има продължение - учебникът по органична химия е твърде тъничък, за да събeре всички нас...