Две ръце са винаги достатъчно,
когато са протегнати към нещо,
в чинийката със захарта остатъчна
лъжичката усмихва се горещо.

Две очи понякога са много-
вселената от болка ще мълчи,
три фаса в пепелника - лого
на всичките изписани листи.


И две лица са много за света
идеално-плосък в черно-бели краски,
винаги ти стига и едно,
презряло всички илюзорни маски.

Съчинено ''на крак'' поради липса на време, но се надявам да разбереш смисъла.