Откривам с наслада позната
душевната нежност на Луната.
Понесе ме на сребърни крила
в една нощ вълшебна и добра.
Веднъж на брега на морето любимо,
където Изгревчето се е родило,
то приседна и се загледа в небето,
където сред звездите трептящи
впи в лунния диск очи искрящи.
Отговори - вълни талазни я заляха,
спомени мили, незнайни сляха
Земята, небето, морето в едно
невероятно омайващо колело -
преминаваха образи неуловими,
сърцето усещаше, че са любими.
Радост и тъга с любов довяха,
от очите сълза след сълза течаха.
И времето тогава сякаш спря,
унеса ветрец-мъдрец събуди,
уплашен да не се изгуби
във спомените на съня.
Изправи се, ръцете си протегна
и с порива въздушен заигра,
а той за нея морска пяна гребна
посипа с мокри диаманти
гальовно разпиляната коса.
И пулс във пулс се сляха -
прииждащи вълна подир вълна,
сърцето и морето затрептяха
в позлатата на утринта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите