Взех я. Ето какво ти нарисувах:

Акварелни спомени

Калдъръмче, доста остаряло,
но пък колко много видяло
и дори до днес оцеляло.

Там художник под лозата
въжен мост създава в планината,
с поточе булбукащо залива платната.

На дувара магнетично в акварели
мигове и настроения са спрели,
съзерцания и носталгичност сплели.

Кърваво са маковете пръснати
и ще си останат неоткъснати
от светлинните пръсти докоснати.

Цвете бяло грубо откъснато
е небрежно във калта разпръснато.
Сякаш утрот е съдбовно прекъснато.

Силуети губят се в мъглата,
приютила нежно чувствата,
плахо скрила лицата.

Къщи стари тук са сътворени
със чердаци със мерак градени
от саксии пъстро озарени.

Българка за празник натъкмена
във носия дълги дни творена
с шарена сила, с радост кроена.

Акварели спомени приели,
акварели мечти приютили,
безразлично отминавани,
но и откривани и съзерцавани.

И разглеждайки за миг поспирам.
В лицето на художника се взирам.
Хиляди ненарисувани картини са събрани
във очите - пъстри теменужени поляни.

Редактирано от usmiv4ica на 12.06.03 15:51.