Когато нощем без очи в съня си
от твойте мисли сетя топлина,
челото ми отпуска тънки нишки,
оплетени в изнервена гора.

Когато денем с мила дума сричаш
как утрото прохожда в труден танц,
не знаеш, че с усмивка ме обличаш,
на вярата ми крехка вдъхваш шанс.

Когато знам, макар и от далече,
че има бряг във твоята ръка,
По-леко дишам, знай, човече?
По-ценно няма от това.

: )