Може да сме одъртяли,
но и ний сме свят видяли,
сума спомени събрали,
па макар и овехтяли..

Батко, помниш ли когато
във онуй далечно лято
нещо ново, непознато
ни дари с любов богато?

Чувства в себе си открили,
гледахме се, дъх стаили
Нежни ласки, думи мили
ни оставяха без сили.

Ала как ли продължихме,
колко пъти съгрешихме?
Ах, усещам веч тормоза
на проклетата склероза!

Пия, но пуша!