Камък,
до всеки от нас се е свило
злото, като грозно
бостанско плашило.
И много внимава
някаква радост
да не влее в душите ни
мъничко младост.

Виж, сянката сетил,
зловещият кръст
прострял върху мен,
размахвайки пръст,
дръпнах забитият крак
от дърво
и стъпках на пътя
проклетото зло!

И ето, над мойта
градина прелитат
птици на воля,
и сякаш ме питат
къде съм бил до сега
и защо
приел съм да нося
подобно тегло?

Та мисля, дали и край теб
не живее злото,
и с твоята радост
се смее?
Намери и стъпчи го
в земята без жал,
лошото, с което
до днес си живял...