И аз като една същинска мерудия, ама... като пусто не мога да се въздържа?
Та барем да попитам:
- Що е то "добрият стих"? Добре написан стих? Дори брилянтно? И какво, ако е така, а не казва нищо? Или пък казва, но нещо, което не те вълнува? Или пък те вълнува точно днес, но преди седмица, да кажем, не би те докоснал?
То е ясно, че тая тема - за субективността на възприятието - няма край, ако я започнем, но... нима това не е свързано с личната свобода? Нима ценностите и критериите не са нещо също толкова лично? Нима всеки не е свободен да прави сам своя личен избор? И нима тази лична свобода не е неприкосновена?

Всичко това са риторични въпроси, разбира се, и не са адресирани към теб, Павка. Извинявай, че се обръщам така фамилиарно, обаче тоя звателен падеж в някои случаи... И всичкият тоя барут също не е насочен към теб, а е по принцип...

Обаче - защо просто не и се радваш на Сторми? Според мен обяснението е много просто - чувствителност и импулсивност. Какво лошо има?
Според мен - няма!

Без лоши чувства, наистина. Но всеки има право на мнение.
П.С. Има право дори и на лоши чувства, ако бъдем последователни...