ПОСВЕЩЕНИЕ
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

********

Невероятно е..
Четейки го, изпитах същите чувства, както тогава...когато бях на 17 и го прочетох за пръв път..върна ми се спомена за чувството..изтръпването..даже мириса и настроението на стаята ми, в която бях...
Мисля, че се отъждествявах с нея на времето...но е имало разлика..явно...
виждам, че съм запомнила даже една много важна дума по различен начих...
Тя пише:"Когато увисва над мен моя страх.."
аз съм запомнила:Когато умира във мен моя страх...
Това е разликата между нас...и затова аз съм жива...
Неонел..тези адреси, които ми даде са съкровищница:-))
а засега разгледах само един !!
сега отивам вече да спя:-))но по- късно ще ги дочета..и ако не е неудобно...бих искала да пусна още нейни стихове в тази тема:-))