|
Тема |
Re: Виж сам(а) [re: Kaмъk] |
|
Автор |
sory (непознат) |
|
Публикувано | 01.07.01 19:30 |
|
|
Събличам дрехите, те вече са излишни...
сега съм истинска и гола като в приказка,
превръщам се във сянка теменужена,
болежнено, внепазапно съществувам
и съм истинска.
Отпускам се във дланите на пясъка
и моделира тялото ми вятърът
с умелите ръце на гръцки скулптор....
в косите ми полепва мрак, а тялото ми в пясъка
е фосфорно, седефено и бяло,
оприскано със светлина и пяна...
Застиналите, меки форми в тялото ми
наливат се със тласък и движение,
и аз съм гола и светлинна като вятъра
и шепота, затворен в раковините,
като седефените сънища на мидите....
О, как болезнено и колко мигновено
е чувството за истинност и вечност.
Това е може би единственото ми чадо от което не се срамувам чак толкова много. Не знам дали става... Даже не знам дали се разбира много. За мен то е просто усещане, а и има и друго значение, поне за мен...
ненавиждам тези, които се опитват да ми продават илюзии за любов
|
| |
|
|
|