виж сега, Момчиле, основен постулат в икономическата теория е, че хората действат логично. Демек претеглят плюсовете и минусите на всяка една сделка и постъвпат така че да получат максимум резултат с минимум разход на ресурси.

С думи прости казано, по-голямата част от хората преценяват устройва ли ги или не 200 лева заплата и приемат офертата напълно съзнателно.

От друга страна каква е работата на една касиерка в хипермаркет - стои на столче и прекарва през баркод четеца едни стоки. после натиска едни копчета, машината й смята рестото и тя трябва да го върне.
В общи линии знанията за тази професия се добиват до четвърти клас. В същото време не упражняваш тежък физически труд, не работиш на открито.
Ясно е, че за този труд големи пари не можеш да получиш.

Сега дали ще са 200, 300, 500, 1000 лева си зависи най-общо казано от нивото на търсене и предлагане на работа. То много хубаво да кажеш "аз за 200 кинта няма да работя", ама хлябът и сиренето са си с пари. И щом за знанията и уменията, които имаш ти се предлага масово работа за 200, нямаш кой знае какъв избор. Ако тези пари не те устройват, търсиш начини да намериш работа за повече - работиш на две места, квалифицираш се, мигрираш в по-голям град или чужбина, правиш си собствен бизнес и прочее.
Ако пък поради една или друга причина не ти се занимава - оставаш на доброто желание на работодатели като Пени, Билла, Кауфланд.

Разбира се, това се отнася до масовия случай на млад, прав, здрав човек. Ако говорим за частни случаи на самотни майки, инвалиди, пенсионери, тогава вече лайф съкс и темата се измества към ролята на държавата в отстраняване на пазарните дефекти.

Редактирано от f(x)dx на 21.09.10 13:10.