Ще ти кажа защо се пеня. Някога работих в едно кино, което беше вече приватизирано, но новите му собственици не разбираха нищо от тоя бизнес и трепереха от страх, че са се прекарали, а държавата ги задължаваше да запазят предмета му на дейност 10 години. Моето присъствие там продължи около година. Захванах се от позицията на зрител и кинолюбител. Занимавах се главно със съставяне на програмата, реклама и организация на колективни посещения за ученици и войници. За тази една година печалбата на киното се вдигна 5-6 пъти при почти същите разходи. А тогава всички в града, в който живея, твърдяха, че вече никой не иска да ходи на кино. Но всъщност се оказа, че:
1. Хората не искаха да гледат лоши филми поради случайния им подбор.
2. Не се престрашаваха да си купят билети, за да не се разочароват.
3. Вече не се интересуваха от програмата на киното по горепосочените причини.
4. Повечето мои съграждани даже не знаеха, че киното работи, въпреки че минаваха всеки ден край него.
5. Децата и учениците не ходеха, защото никога не бяха стъпвали там и не знаеха какво е това.
6. Нямаше никаква реклама.

Собствениците на киното ме извикаха от къщи, за да им помагам. Напуснах си работата, която беше два пъти по-добре платена. През първите шест месеца нямаше кой знае какъв напредък - условието беше киното да може да си плаща тока и заплатите и да не фалира съвсем. През втората половин година обаче парите започнаха да "валят". Тогава ме уволниха с думите: "Ти да не си мислиш, че не можем да се оправим без теб?".
Това кино работи и до днес... А в две трети от българските градове в момента няма действащи киносалони. Но бях жив свидетел, че от изкуство може да се печели. Е, в случая - чуждо.
И си мисля, че театърът и операта също биха могли да носят пари, а не само да просят милостиня за някакви мизерни заплати.
Но аз не бих могъл да им помогна с нищо. Даже не мога да си купя и билети, защото в момента съм безработен...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите