ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free



Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 08:24 17.12.17 
Клубове/ Градове / Пловдив Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Още за историята на Пловдив
Автор oros (пристрастен)
Публикувано23.01.10 20:56  



Витлеем


Когато чета за “Второто пришествие” у мен винаги изниква следният въпрос:
Къде ще се появи Христос отново? Предишният път Христос се е появил в плът и кръв и е изживял своя живот на земята.
В Библията пише, че когато влъхвите видели Звездата, те разбрали за раждането на Христос и тръгнали подир нея. Така тя ги отвела в Иерусалим при цар Ирод:

“А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казаха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
Когато чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото е писано чрез пророка: “и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля”.
Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.”

Ако днес отидете и зададете същия въпрос на някой свещеник, къде ще трябва да се роди отново Христос, не вярвам да ви отговори. И трите големи Християнски религии – Католицизъм, Протестанство и Православие, убеждават вярващите християни че, Христос от Второто пришествие би трябвало да се появи на небето, в някаква слава, така, че всички на земята да го видят. Те се основават на думите на самият Иисус, за Второто пришествие:

“И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори и от запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.
И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата. От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.»

Говорил съм с много християни и всички те вярват в същото. Никой не предполага идването на Христос в човешко тяло така, както това е станало и първия път. А ако той дойде по същия начин, то това би трябвало да се случи отново там, където се е случило и преди. Идването на Христос е като възраждането на Феникса. Арабите твърдят, че той не може да кацне другаде, освен на планината Каф, която е полюсът, или центърът на света. Къде е този център, ако не във Витлеем? Ето защо трябва да знаем къде в действителност се е намирал този град. Този въпрос интересува не само християните по света. Част от изповядващите Ислям също вярват в идването на Месия, наречен Имам Махди. На една стара рисунка на Витлеем от началото на 19 век, виждаме едно малко арабско село, без антични останки и руини, без следа от старото му величие, описвано от старите автори.



Нека сега да погледнем и в още по-старите картини и в манускриптите, за да видим как е рисуван този град. Него обикновено можем да го видим на сюжети, свързани с “Раждането на Иисус”, “Поклонението на влъхвите”, “Поклонението на пастирите” и “Бягството в Египет” на Светото семейство. При първият сюжет – “Раждането на Иисус” обикновено няма нарисувани град Витлеем и околността му, за сметка на останалите. Когато за първи път с помощта на Интернет разгледах стотиците картини на тези теми, останах поразен. До 16 век всички художници сякаш бяха завършили една и съща школа, защото рисуваха един и същи неща. При “Поклонението на пастирите” се виждат пейзажи и картини, несъвместими с природата на сочените за Евангелски места в днешна Палестина. Пастирите са нарисувани с необичайни за евреите носии, свирят с каба гайди и кавали, сред природа съвсем различна от тази на Палестина.







Има обилна зеленина, където наистина могат да се отглеждат стада с овце, реки и потоци. Най-интересни са торбите, които носят около кръста си. Те не са никак еврейски. Тези торби са рисувани винаги в тази сцена. Няма значение дали художниците са от Испания, Франция, Германия, Швейцария, Хонландия, Италия или другаде от Средновековна Европа. Те винаги са рисували овчарите с този вид кожени торби. Тогава са ги наричали “булги” така са наричали и хората, които ги носат – булгари.
Почти на всички картини има фон от три, или повече конусовидни хълма, които никак ни подхождат на околностите на днешния Витлеем. Нека сега да погледнем дали Витлеем от старите манускрипти и художници няма някакъв аналог в България – истинската Обетована земя. Град Пловдив е имал девет хълма в древността, а днес са останали само седем. Три от тях са свързани и образуват т. н. Трихълмие, на което е била разположена крепостта на старият Пловдив. Най-големият хълм е Джендем тепе и е разположен на запад от града (днес в неговите очертания). Между него и Трихълмието са разположени и останалите два хълма. Бунарджика е малко по-нисък от Джендем тепе, а Сахат тепе е сравнително малък, спрямо другите два. Марково тепе днес не съществува, а също така и тепето на мястото на бирената фабрика. На изток от трихълмието е и седмият хълм, близо до жилищен квартал Тракия. На старите картини ясно се вижда, че пастирите стоят южно от града, на около десеттина километра, защото хълмовете са разположени в редица. Така биха се виждали и от северната страна на града, но тогава художниците нямаше да рисуват най-големият хълм от ляво. По този начин хълмовете на града изглеждат само от юг. Освен това от северната страна на Пловдив протича и река Марица, която е доста голяма, а тя не е нарисувана на тези картини. От юг са първите височини на планината Родопи и мястото е много подходящо за художник, решил да рисува хълмовете и града по този начин. В Библията няма подробностти за видението на пастирите, освен разказът на евангелист Лука:

“В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.»

В една църковна легенда са се запазили и други допълнения към този разказ:

«Пастирите първи от земните жители видели чудото, което става, но не го проумели. След ангелското пояснение те станали първи благовестници за раждането на Спасителя. Това били пастирите, чиито стада нощували на половин час от Витлеемската пещера, в къшлите, около стълба Едером. Те били четирима. Църковното предание е запазило имената им - казвали се: Мисаил, Ахиил, Кириак и Стефан. Счита се, че били от близкото село Беит Сагюр»

Нека сега да продължим с нашите разсъждения за град Пловдив, след като знаем и тази информация. Ако приемем, че това се е случило около град Пловдив, то първо трябва да локализирами “стълба Едером”. За това нека да се обърнем пак към старите художници и да видим къде поставят овчарите. На една картина от руският художник А. Иванов от 1850 г. “Явление на ангела, благовествуващ за раждането на Христос”, можем да видим следното. Овчарите се намират на хълм, до който има акведукт и градът Витлеем е срещу тях на друг по-нисък хълм, а между тях са полите на трети хълм. Тази картина е несъвместима с палестинският Витлеем, защото виждаме, че в началото на 19 век там няма хълмове, акведукт, равнина с висока планина зад нея.



Всеки пловдивчанин може да ви каже веднага къде се намира това място. Овчарите на картината се намират на Джендем тепе, което по времето на Иисус се е наричало Кендризо. Известните от римскските монети, сечени в Пловдив, т. н. Кендризийски игри са посветени на този хълм. Едером е може би неправилно прочитане на името Кендризо. Турците са наричали Александър Македонски Искендер и от това име този хълм се нарича така. Александър, Римската империя, турците - всичко си идва на мястото ако се погледне през призмата на Новата хронология. Отсреща е Трихълмието с град Пловдив върху него. Полите на хълма между тях са от Бунарджика, а планината е Родопи и равнината е Тракия. Нека сега да потърсим и селището, от което са овчарите. Те би трябвало да са от близките села около Пловдив. На юг от града днес са селата Марково и Белащица и тук някъде трябва да търсим и селото Беит Сагюр, или Веид Загюр, както би трябвало да е изписано името на това село. В типика на Григорий Бакурияни има едно село, на което нашите историци днес не могат да намерят местонахождението. Нарича се Захариу. На първите карти на България след Освобождението 1878 год., на 1 км. на запад от Белащица се намира следният топоним: Захаридиево ( разв.). Местните наричат днес местността – Заридиево. Земите, които владеели жителите на старото Захаридиево са били чак до централна гара, в началото на 20 век, а навярно и до чертите на старият Пловдив през Средновековието. Ако застанете днес на мястото на старото Захаридиево, ще разберете че много от художниците навярно са посещавали това място, или поне са рисували по някаква картина, или описание на очевидец. Захаридиево написано само със съгласни е ЗХРДВ, а Веид Загюр – ВДЗГР. Не може това да е само някакво си там съвпадение, след като и имета Захаридиево буквално означава – За Хор Диа плюс типичната българска наставката Во. Така в този топоним поколението е запазило спомена, че точно тук са живеели пастирите, станали свидетели За Хор Диа (Бога). Нека да обърнем внимание и на имената на тези пастири. На много от картините с пастирите, освен трима мъже присъства и една жена. Всеки би прочел в «еврейските» имена Мисаил, Кириак и Стефан типично българските Михаил, Кирил и Стефан. В името Акил (КНЛ) се крие женското име Калина (КЛН). Когато знаем това, всичко си идва на мястото. Вече е нормално пастирите да играят хоро, да свирят с гайди и кавали, жените да предат с хурки, да са облечени по този начин и да са на фона на тази природа и трите Пловдивски хълма.
На една картина на Джовани ди Пауло от 1450 г, която днес се намира в Националната галерия на изкуствата във Вашингтон, озаглавена “Поклонението на влъхвите” можем да видим и още нещо, характерно само за град Пловдив.



Централното действие на нея се развива на един скалист хълм, на много интересен пейзаж зад него. В една плодородна равнина се виждат десеттина малки хълма, подобни на могилите около Пловдив. Тази гледка е правила впечатление на много пътешественици минали през Пловдив. Ето и едни от тях, а те са много:

"Филипопол лежи на единия от трите хълма, които са отделени от другите планини, и градът, поставен върху тях, изглежда като истинско тяхно украшение. Бяхме във Филипопол и видяхме как по блатистите и водни места расте ориз като жито. Цялата равнина е осеяна със земни могили, за които турците разказват, че са построени за спомен от битки, които са станали някога по тези места и че са гробници на хора, паднали по време на отколешни войни."
Ожие Гизлен дьо Бузбек (1522-1592)

"Като се погледне назад, вижда се, че градът преди време е бил непристъпно място и застроен по друг начин – на три стръмни скалисти хълма, върху които вече няма постройки. Това е било навярно яка, непристъпна крепост. На хълма още се вижда един запустял замък на Филип Македонски. Сега по целия път, от двете му страни, догдето поглед стига, из цялата равнина се виждат високи, остри насипни могили, като малки хълмчета, каквито видяхме и преди това. И може да се преброят по 20, 30 до 40 такива могили; някои са много големи... "
Ханс Дерншвам. Дневник за пътуването му до Константинопол през 1553-1555 г.

Немислимо е този пейзаж да се наложи в днешна Палестина, около градът сочен като библейският Витлеем.
На друга картина, пак на италиански художник от преди Тридентския събор – Джентиле ди Фабиано от 1423 г., която се намира във Флоренция, галерия Уфици, можем да видим как е изглеждала пловдивската крепост на Трихълмието





"Името му е Филипопол; “пол” значи град. Когато отидох при немския цар, той много ме разпитва за Пловдив и много съжаляваше и скърбеше, задето той не е под негово владение. Той ми каза: “Ако златото, среброто, желязото и оловото, които се крият в пловдивските планини бяха в моята държава, целият свят щях да завладея.”
Евлия Челеби (1611 – 1683/4 г.)

Какво е искал да каже в действителност немският цар? Какви съкровища са укрити в пловдивските планини, които могат да направят един цар владетел на целият свят? От книгата на Ситчин “Стълба към небето” видяхме, че в град Пловдив е истинската СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО, по която са се изкачвали приживе египетските фараони. Един от преводите на името Вавилон е точно така – Стълба към небето. Къде се е намирал библейският Вавилов? Вавилон на Ефрат, Библа в Ливан, или Баб-и-Али в Истамбул? Град Кайро, край когото се намират прочутите египетски пирамиди, също се е наричал Вавилон по време на мамелюците. Приликата между тези пирамиди и пловдивските хълмове не е случайна. Височините на Хеопсовата, Хефреновата и Микериновата пирамиди е почти идентична с тези на трите най-високи пловдивски хълма – Джендем тепе, Бунарджика и Сахат тепе. Също така и разстоянията между тях и разположението им към реките Нил и Марица. Остава да разберем на какво отговаря Сфинкса на картата на град Пловдив. Сфинкса е комбинация от тяло на БИК, крака на ЛЪВ и глава на ЧОВЕК. Ако вярваме на легендите, че на гърба му е имало и крила на ОРЕЛ, то в него веднага ще познаем библейският символ на четиримата евангелисти. Не само това. Тази четворка животни олицетворява и четирите стихии, които стоят в основата на целият роден свят и всичко живо на него. БИКЪТ, това е елемента ЗЕМЯ, ЛЪВЪТ – ОГЪН, ЧОВЕКЪТ – ВОДА и ОРЕЛЪТ – ВЪЗДУХ. Дали това е искал да каже немският цар под „златото, среброто, желязото и оловото”? Четирите тела в човека, отговарят на четирите стихии и тяхното подчинение отговаря на т. н. КРЪСТ. Христос е носител на този кръст, а от него и във всички религии се е разпространило това учение. В Египет Хор с четирите си деца (стихии), в Индия това са Кришна и Буда. В Персия – Митра, а в Гърция и Рим – Нике и Виктория с колесницата от четири коня. Щом като край трите пирамиди в Гиза има направен такъв паметник на Хор – Христос, то в Пловдив трябва да търсим неговият първообраз. За да го открия къде точно се намира, отново много ми помогнаха старите художници, рисували евангелските събития. Освен тях мястото на пловдивският Сфинкс са отбелязали и много от пътешествениците, минали през Пловдив през вековете. Ето какво пишат те:

„Градът Филипополис е разположен в обширно поле, отворено от всички страни. В това поле се забелязват множество могили, а тамошните граждани разправят, че в тези могили са закопани кости на римляни, които били избити във военно време по тези места.
Една част от същия град е върху възвишение, което не е много високо. Наоколо има още две такива възвишения, които изглеждат като насипани нарочно за бастиони. Из тая местност не се е запазил никакъв знак и спомен от древността освен развалините на два параклиса, построени на кръст от тухли. За един от тези параклиси се разказва, че там св. Павел бил проповядвал много пъти на филипяните. Поради тази своя вяра те често ходят там да се молят. Градските стени са от дълбока древност. Над вратата се забелязват някакви надписи, но толкова изтрити през вековете, че аз не можех да ги прочета...
Между българите се намира едно население, което се нарича павлини (павликяни); те били християни, обаче изповядвали вярата със забележителни грешки и се считали последователи на учението на свети апостол Павел, когото уважавали повече от колкото неговия господ Исус Христос, и при кръщениего употребявали огън. Обаче намерили се свещеници от римската вяра, които разкрили заблуждението на тези глупави люде, нуждаещи се от поучение. Тези свещеници намерили случай и ги обърнали в своята вяра, която те сега упорито изповядват.”
Пол Рико. История на сегашното състояние на османската империя. Париж, 1670

„На петнадесетия ден ние стигнахме София, главния град на България...
Докато стояхме там, откъдето беше изпратен куриер за Виена, владиката от града споходи негово превъзходителство и ни показа черквата, която бе вън от града и за която казваха, че била построена преди хиляда и четиристотин години.
След два дни почивка ние тръгнахме и като преминахме софийската долина, пред нас се изпречиха Родопите, дето едно време Орфей е свирел тъй сладко на арфата си. От върха на тази планина извират седем извора, които местните жители и до днес наричат “седемте Орфееви чешми”, като вярват, че сълзите, които той е пролял за жена си Евридика, са дали началото на тези извори. Тази планина и планината Хемус, които са съединени помежду си, отделят България от Романия, която в старо време се наричала Тракия, една от шесте провинции, които в римско време са образували Дакия...
Жителите на България са изживели много въстания – може би повече от коя и да е друга страна...
Колкото за Тракия изобщо, преди да я завладеят гърците и да я цивилизоват, нейното население било едно от най-варварските в света. Те (траките) оплаквали раждането на децата си и пеели на умрелите си; при това те били войствен народ и никога не са били напълно подчинени, додето не ги покорили римляните.”
Джон Рърбъри 1664г.

Можем да се обърнем отново към старите художници и да видим дали не са рисували сюжети от Пловдив свързани с Христос и Богородица.



На тази картина наречена „Бягство в Египет” виждаме нещо много интересно, което никак не се свързва с днешната Палестина. Нещо друго. На нея има голяма плавателна река с две ладии и речен сал, които са се виждали често през 19 век на пристанището на река Марица в град Пловдив. Вижте селяните с гуглите, сякаш са слезли от някоя българска икона. На тази картина художникът е използвал един оригинален начин да покаже колкото се може повече от подробностите на града. Той е огънал южния бряг на реката. В дясната страна ясно се вижда Небет тепе с крепостта върху него и реката, която тогава е минавала в подножието му. От ляво са двата големи хълма – Бунарджика и Джендем тепе. Това не може да се нарисува по този начин, освен ако авторът на картината не е идвал лично в града.



Тук Богородица е нарисувана на фона на Старият град в Пловдив. От ляво се вижда част от Сахат тепе, а отзад е Стара планина.



Същия сюжет нарисуван отново от Джовани Белини.











Богородица на Трихълмието.



Богородица с младенеца на фона на могилите около Пловдив.



Тук Богородица с Младенеца са седнали на ръба на един от Хълмовете, който е т. н. Сфинкс. Тук, на ръба на Джанбаз тепе е било мястото, където се е родил Христос. На това място, където днес е Понеделник пазара, до 18 век е имало църква, която днес е съборена. В началото на 19 век на нейно място е построена цървата Св. Параскева (Петка). Тук е проповядвал и Св. Павел и на това място са идвали влъхвите, да се поклонят на раждането на Христос.







Това е цялата истина за Раждането на Христос. Той е роден в град Пловдив, в България, а не в соченият днес от всички град Витлеем. В обратен прочит Витлеем е Меелтив. Ако заменим М с Б заради гръцкото изписване на града, то ще стане БеелТив. Пулпудева е едно от старите имена на града, което е написано отново на гръцки. Те гърците нали си нямат буквата Б тук са я заменили с П. Бул, Бел, Бал са наричали Христос и Дева. Бул и Дева в обратен прочит се е превърнало в днешният Витлеем. Останалото с подмяната е извършено от църквата и злите сили, които днес за съжаление управляват нашия свят.
Но Бог има други планове и затова изпраща такива като мен, да възвърнат истината на хората.

Още по темата "Библията и Българската история":





Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Още за историята на Пловдив oros   23.01.10 20:56
. * Re: Още за историята на Пловдив am-am   24.01.10 12:24
. * Re: Още за историята на Пловдив oros   24.01.10 20:19
. * Re: Още за историята на Пловдив factotum67   17.05.12 12:09
. * Re: Още за историята на Пловдив kotarakus   23.03.10 08:56
. * Re: Още за историята на Пловдив Лoko ПД   25.03.10 18:51
. * Re: Още за историята на Пловдив бaй Moмчил Beлиkи   25.03.10 22:48
. * Re: Още за историята на Пловдив Falange   26.03.10 03:06
. * Re: Още за историята на Пловдив Koфтият   17.05.12 13:51
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2017 Dir.bg Всички права запазени.