|
Културен посланик на България: Дарина Чакърова
22 May 08 | Интервю
Често се тупаме в гърдите, седейки по кръчмите, обхванати от недоразбран национализъм. Природни красоти, културни и спортни достижения, богатства, велика история и още много. Тя, България, е рай на Балканите, без съмнение, особено след няколко ракии. И какво правим, за да се гордеем истински с това? Кой натискаме по врата, за да направи по-красиви градовете ни или да направи по-богати поетите ни, изобщо, какво отделя държавата за моделиране на истински патриотизъм, а не необмислено самохвалство. “В Холандия знаят, че Дарина Чакърова е единственият представител на България в Световния младежки хор, а в Министерство на културата не знаят...” Това са думи на един от най-младите ни културни посланици по света. Тя е млада, изключително талантлива, амбициозна и обожава това, с което се занимава. Прави много за страната си, без да се тупа излишно в гърдите, а от работата й, повярвайте ми, има много резултати. За нас, за всички българи. Кой всъщност й помага, за да може да продължи и има ли нещо нередно в отношението към младите творци, ще ни каже тя в следващите редове.
Дарина, ти си известна сред музикалните среди, но кажи на читателите ни коя си и какво си постигнала до момента!
Казвам се Дарина Чакърова, завършила съм музикално училище в Пловдив, сега съм трети курс в Консерваторията “Хорово дирижиране”. Носител съм на награда “Пенка Попова” за ярки изяви в сферата на музикално-теоритичните науки, имам диплома за участие във форум" Voice, Youth and Arts Management”, Caen, France. Носител съм и на Специална награда “Gunter Erdman” за най-добра интерпретация на съвременна хорова творба на Международен хоров фестивал Хале, Германия. Най-големият ми успех е свързан с присъединяването ми към Световния младежки хор, който е най-елитната младежка формация за хорова музика в света. С него съм вземала участие в лятната сесия в Южна Африка и Намибия, както и в зимната сесия, която по традиция е в Белгия, Франция и Холандия.
Кажи ни повече за Световния младежки хор!
Влизането там е доста трудно. Има много пресявки, а кандитите са страшно много от всякакви страни. В момента съм единствената българка, която участва. Преди мен е имало още две, но те са учили и работили в чужбина. Тоест, единствената съм, която живее и работи в България и е приета в хора.
Какви са следващите ти ангажименти с формацията?
Ще участвам на откриването на Олимпийските игри в Пекин. Всъщност, не искам да звучи високомерно, но като изключим спортистите аз съм единствената, от гледна точка на култура, която ще представя България. И то по един страхотен начин, чрез музика, а от обиколките ми по света съм разбрала, че азиатците много обичат българска музика, и не само де.
Ти си “Посланик на мира” на ЮНЕСКО, под патронажа на ООН. Това, че си българка по презумпция те натоварва с отговорността да си посланик и на България, на български млади таланти и на родна музика. Ти самата нагърбваш ли се с подобна патриотична отговорност?
Осъзнавам го с цялата му сила и наистина понякога ме плаши, но повярвай ми, страшно много работя в тази посока. Виж, ние българите сме топли и емоционални хора. Аз съм сред още 80 човека от други държави и просто народопсихологията ни е такава, че няма как да остана незабелязана или на заден план. Старая се страшно много, чрез таланта си да блесна, а оттам и автоматично се прави и реклама на България. Освен това запознавам чужденците с нашата музика и културни достижения. Искам да ти кажа, че масово участниците в хора знаят право и еленино хоро. А доколко успявам, ти прецени от следната история. На 31 декември, по време на зимната сесия на хора, посрещахме заедо Нова година. По традиция в Европа в 00.00 часа се слуша валс, в 00.03 часа вече се слушаше Дунавско хоро на Дико Илиев. Все още настръхвам като се сетя. Не го пуснахме поради мои болни патриотични амбиции. С времето успях да покажа красотата на българската музика на моите колеги. Дунавското хоро звуча колкото заради мое желание, толкова и заради желанието на всички останали.
Дико Илиев след Щраус по време на празник на най-престижната младежка хорова формация в света, значи добре си вършиш работата като културен посланик на България. Министерство на културата трябва да са доста горди с теб.
Те досега не са ме потърсили нито един път.
Значи отговорът на следващия ми въпрос е ясен, но предпочитам ти да разясниш ролята на държавата, защото има опасност да напсувам някого. Държавата инвестира ли в теб, старае ли се да покаже таланта ти пред света и какво се случва с младите творци тук?
Не мога да кажа, че не правят нищо. Но наистина това, което са направили досега е доста малко. Заминах на лятната сесия на хора в Южна Африка изцяло самофинансирайки се. Оттам ми поемат хотела и елементарен транспорт до залите за участия. Не ни плащат самолетните билети, не ни поемат и джобни.
Колко беше билетът?
1200 евро. Благодарение на туристическа агенция имах малка отстъпка, но сама съм си търсила пари и за билет, и за джобни. Тези пари са взети назаем и естествено трябва да се върнат. След като се връщам от подобно участие трябва да работя в България, за да върна на някой парите, което пречи на обучението ми и изобщо на работата ми като музикант.
За мен има два основни пунка, по които можеш да познаеш доколко е развита една държава. Може да се познае по отношението към болните и инвалидите, условията за тях, както и по отношението към културата и творците. Това, което казваш ти звучи доста безумно. Как стои въпросът с твоите колеги от другите страни?
Не искам ей така да хулим по държавата, защото тук моментът с финансирането на творците е по-комплексен. Ето как стоят нещата в една Словения и моята колежка в хора оттам. Тя получава една част от финансирането от държавата и институциите, които се занимават с култура, друга сериозна част получава от университета, в който учи, трета част получава от кметството на града, от който е, независимо дали е Любляна или не. Естествено, получава средства и от спонсори. Много е важен моментът с кметството, ако е от някой по-малък град тя е гордост за своите съграждани. Аз наистина чукам от врата на врата и едва ли не трябва да се моля. Много хора пък си мислят, че едва ли не събирам средства за мое участие някъде, за да мога да пообиколя ей така света. Коректно е да кажа, че министерството ми отпусна половината от разходите за пътя до Белгия. Сега писах денонощно един проект към министерството по програма “Мобилити” и го спечелих, за да ми се отпуснат пари за участие на Олимпийските игри в Китай. Той, естествено, не покрива цялата сума, но пак е някаква помощ. Наистина, в Холандия знаят, че Дарина Чакърова е единственият представител на България в Световния младежки хор, а в Министерство на културата не знаят. Не са ме потърсили поне за едно “браво, ти ще разпространяваш българска култура и ще популяризираш България.”
Това е безумно, лишено е от всякаква логика. Частният бизнес намесва ли се?
Пробвала съм в банки, мисля, че там може да се получи нещо. Не искам нещата да звучат твърде апокалиптично и не искам да се оплаквам, щом продължавам, значи си намирам начини. Но ще ти кажа какво буквално ми каза един пловдивски бизнесмен. Каза ми: “Ще ти дам 2 хил. лева, но какъв е смисълът като мога за тия пари да извикам някоя Пайнер звезда и да направя шоу на колектива.”
За Китай ще ти трябват доста пари, безспорно. В тази логика, какво ще се случи на 22 май в клуб “Дали”?
На 22 май в клуб “Дали” е първата голяма самостоятелна инициатива на “Арт продакшън”, като имам честта аз също да бъда част от тях. “Арт продакшън” е неправителствена организация, чиято основна цел е популяризирането на българската култура и финансиране на млади творци. В клуб “Дали” ще се проведе благотворителен търг на антични предмети на изкуството, който ще е предхождан от моден пърформанс, фотоизложби, и музикални събития. Цялото това събитие е направено доста хитро, защото основната му идея е сближаване на българската и западноевропейската култура. Картини на Салвадор Дали ще бъдат претворени в дизайнерски рокли, като цяло събитието, само по себе си, представлява и доста добра организирана културна инициатива.
Дано търгът да успее. Значи, като няма държава, няма и много заинтересован бизнес, всичко остава в ръцете на неправителствени организации и обществени сдружения. Нямаш ли чувството, че напоследък нещата в България вървят добре точно заради този тип организации и техните инициативи?
Да, така е. В България някъде е прекъсната нишката. И не само на едно място, става въпрос за поколения. Тези, които идват сега започват да се замислят по тези въпроси. Само да вметна, на запад е пълно с меценати, наистина, страхотно е. Но те са такива, защото там повечето богати хора по някакъв начин са минали през изкуство, през спорт. Много добре знаят какъв труд се полага при 10 часова репетиция, колко изморително е и колко огромно признание е да спечелиш някаква награда или да участваш в някаква престижна формация. Тук нещата не са така. Много от бизнесмените не разбират и не оценят някакво културно постижение. Има не само скъсана връзка, но и липса на ценности. Такива ценности, които със сигурност биха тласнали България към развитие. В основата на “Арт продакшън” са Милчо Соколов и Кирил Веселинов, включих се към тяхната кауза точно заради идеята за превъзпитание на ценностите. Поколения израснаха с чалга култура, което освен музика е и начин на живот, и то сбъркан начин на живот. Сега класическата музика за много от младите е досада и нищо друго. А събитието в четвъртък се организира основно заради мен, защо? Защото и двамата са музиканти и си дават сметка за това, което съм направила и това което ми предстои.
Ти си културен посланик на България в света, ние, от bTOURISM те възприемаме като такава. Но ти си и първата, която дейно се захваща с не леката задача да промениш мисленето на хората, на тези, от които зависи твоят бъдещ успех, чисто като материална база . Наемаш ли се със задачата по някакъв начин да подпомагаш и други творци, които се намират в положение подобно на твоето? Ще си носиш ли кръстта?
Първо, това мислене не може да се промени от днес за утре. Но ние започваме работа за следващите поколения и, дай, Боже, след време нещата ще изглеждат доста по-добре. Основна част от търга ще дойде при мен, но още с тази първа инициатива “Арт продакшън” започва финансиране и на други творци. Това е много важно за организацията и никога няма да го пренебрегнем.
Все някой трябва да започне и се радвам, че стоя в началото на подобен процес.
Христо Кабаджов
|
Пловдивчанка - Посланик на мира на ЮНЕСКО