Джендема беше ужаснооо далеч.Ни блато знам,че е имало,ни пещери,ни сърничка.
Виж,на влакчето веднъж се возих-от училище ни организираха мини екскурзийка.
И досега не съм се качвала на върха на това тепе.
За сметка на това обаче,съм изръшкала Бунарджика на длъж и на шир,както и Сахат тепе.С братовчед ми бяхме открили пряк път към Альоша през скалите.Изходната база беше голямата чешма,покрита с .....олеле,с какво беше обраснала,ами с пръчки.
Излишно е да споменавам, може би, за удоволстивето от лова на майски бръмбари-от разходката,понесъл буркан и конец,сред цъфналия бъз.
Страхотен детски спомен и и този как баба ми ми купуваше гевреци-едни такива гладки и много вкусни от гевречарницата ,намираща се в подножието на днешния "Космос" и как ходехме да храним лебедите в Езерото в Градската градина.
Голям кеф беше и да шляпаме в доволно хлорираните шадраванчета в кварталната градинка,докато часовият зорко бдеше.Имаше едни пъдар,който ни гонеше с дълга-дълга пръчка,защото сме му цапали водата.
Случката,когато кацнали върху покрива на току-що боядисаната пристройка на детската градина,водихме война с развалени хранителни подукти и кал,не е за пред хората,така че няма да ви разказвам за него
Ееееех,спри сърце
Но аз се върнах много-много назад ,Змеят все пак говореше за времето,когато е бил в по-съзнателна възраст